+359(42)620090 +359(42)621132 Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Права и задължения на пациента

Правата и задълженията на пациентите са регламентирани в Закона за здравето

Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.

Медицинската помощ при спешни състояния се финансира от държавата

Според чл. 99 от Закона за здравето държавата организира и финансира системата за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. Под спешно състояние се разбира остро състояние или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, на тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.

Всеки човек,  който се намира на мястото на инцидента, е длъжен да информира най-близко разположения Център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейско управление.

Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПАЦИЕНТА

  • Да се грижи за собственото си здраве;
  • Да не уврежда здравето на другите;
  • Да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;
  • Да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.

ПРАВА НА ПАЦИЕНТА

Като пациент всеки има право на:

  1. Зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
  2. Грижи от общността, в която живее;
  3. Достъпна и качествена здравна помощ;
  4. Повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
  5. Защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
  6. Възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
  7. Запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
  8. Ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;
  9. Здравна профилактика и рехабилитация;
  10. Сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;
  11. Достъп до модерни методи на лечение;
  12. Предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;
  13. Достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.

При хоспитализация пациентът има право:

  1. Да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
  2. На осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет;
  3. Да приема или да отказва посетители;
  4. Да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
  5. На образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
  6. Да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.

Правата на пациента се упражняват при спазване на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение.

Чл. 87 (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.

(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

(3) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(4) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

(5) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция “Социално подпомагане”.

(6) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция “Социално подпомагане”.

(7) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.

Чл. 88 (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:

1. диагнозата и характера на заболяването;

2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;

3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

Чл. 89 (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:

1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;

2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.

(3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.

Чл. 90 (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.

(3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

(4) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

(5) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

Чл. 92 (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:

1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;

2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;

3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;

4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;

5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

(2) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица.

(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.

(4) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.

Чл. 93 (1) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или упълномощено от тях лице има право да подава жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

(2) Регионалната здравна инспекция в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.

(3) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на регионалната здравна инспекция съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на регионалната здравна инспекция издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) При установяване на нарушения, наказуеми по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и Закона за здравното осигуряване, регионалната здравна инспекция уведомява и изпраща жалбата на районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и на районната здравноосигурителна каса.

(5) В тридневен срок от приключване на проверката регионалната здравна инспекция уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.

Чл. 95 (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.

Чл. 96 (1) Палиативните медицински грижи включват:

1. медицинско наблюдение;

2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;

3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

(2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи.

(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 97 На територията на Република България не се прилага евтаназия.

Чл. 98 (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра.

(2) Патологоанатомична аутопсия се извършва и при смърт на дете, настанено извън семейството по реда на Закона за закрила на детето.

(3) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия.

(4) По изрична молба на близките на починалия в случаите по ал. 1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия.

(5) По изрична писмена молба на родител, настойник или попечител ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия в случаите по ал. 2 само ако детето е починало в лечебно заведение за болнична помощ.

(6) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза.

Към министъра на здравеопазването е създаден Обществен съвет по правата на пациента

Общественият съвет по правата на пациента включва седем представители на представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б, един представител от организация на хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, един представител на организация за хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на НЗОК, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Общественият съвет по правата на пациента е консултативен орган със следните функции:

  1. Наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента;
  2. Изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и го предоставя на министъра на здравеопазването;
  3. Анализира прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациента и изготвя предложения за изменението и допълнението й, които предоставя на министъра на здравеопазването;
  4. Обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на пациента.

Организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента се уреждат с правилник, изготвен от Обществения съвет по правата на пациента и утвърден от министъра на здравеопазването.

Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на определени условия, регламентирани в Закона за здравето. Признаването на организациите за защита правата на пациентите за представителни се осъществява по тяхно искане и по ред и критерии, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

Списък на признатите за представителни организации за защита на пациентите

(публикуван на интернет-страницата на Министерство на здравеопазването)

Сдружение „Конфедерация защита на здравето”
град София, район Средец, ул. Триадица № 5, вх. Б, офис 129
Представлявано от Владимир Томов
Телефони за контакт: 0888 32 37 48
www.kzzbg.eu

Сдружение „Федерация български пациентски форум”
град София, Община “Оборище”, п. к. 1504, ул. “Шипка” № 13, вх. А, ет.1, ап. 3
Представлявано от Иван Димитров
Телефони за контакт: 02 491 85 43
www.fbpf.org

Сдружение с нестопанска цел „Българска асоциация за закрила на пациентите”
град София, район Средец, бул. Патриарх Евтимий № 18, ет. 3, ап. 6
Представлявано от Пламен Таушанов
Телефони за контакт: 02 981 66 69, 0886 75 40 00, 0887 46 00 64
www.patient.bg

Сдружение „Национална пациентска организация”
град София, ул. Любен Каравелов № 3, офис № 5
Представлявано от Станимир Хасърджиев
Телефони за контакт: 0700 10 515, 02 980 02 77
www.npo.bg

ЦСМП Стара Загора

Центърът за спешна медицинска помощ Стара Загора

Центърът за спешна медицинска помощ Стара Загора е създаден на основание Постановление №195 на Министерския съвет от 1995 година със седалище административeн център на Област Стара Загора.

Центърът за спешна медицинска помощ – Стара Загора е лечебно заведение с непрекъснат денонощен режим на работа

Контакт

 6000 Стара Загора

 бул. “Руски” № 62

 +359(42)620090

 +359(42)621132

 info@csmp-sz.com

Свържете се с нас

Обществени поръчки

08
Ное2018

Обществена поръчка 00223-2018-0001

ТЕКУЩ РЕМОНТ И ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ на санитарнит...

23
Ное2017

Обществена поръчка 00223-2017-0003

ОТПЕЧАТВАНЕ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА ПРЕ...

08
Ное2017

Обществена поръчка 00223-2017-0002

“Доставка на лекарствени продукти за нуждите на ЦС...

12
Сеп2017

Обществена поръчка 00223-2017-0001

“ТЕКУЩ РЕМОНТ И ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ на санитарни...